И ний сме дали нещо на сюрреализма: Сънуваш плеймейтка, а на сутринта Бойко те гледа лошо. Марков или Макаров?

Българският филм „Амброзия“ спечелил наградата за късометражен сюрреалистичен филм на фестивал във Франция. Сюжетът включва 14 поеми, четирима герои в 17 минути. Основната идея била депресията сред хората и тяхната невъзможност да изразят емоциите си, мислите си, позициите си. Така го описват някои журналисти, макар да не съм сигурен, че са го гледали.

17 минути само, а режисьорът Боримир Илков-Боно явно е уловил драматизма у българите (може би не само у тях…), които остават неразбрани. Или пък те не разбират това, което им се случва. Двустранен процес. И журито казало тежката си дума.

Краткият вариант: Сюрреализъм е точката на пресичане между сън и действителност.

Сюрреализмът се появява във Франция през 1924 г. когато Андре Бретон публикува първия му манифест. Името на течението буквално означава „свръх реализъм“. Бретон го взема от подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий“ на Гийом Аполинер.

Сюрреализмът е движение в изкуството от 20-е години на ХХ век. Изповядват го художници, писатели, режисьори, изследователи, философи. Всички те изследват магията, коато свързва сънищата с реалността.

У нас сюрреализмът за мнозина е начин на живот.

Абитуриентска рокля за 25 бона е такъв пример.

За 50 лева ще те прегледа доцент, д-р по медицина, за 120 лева жената ти получава нова прическа. На маса обаче се гневите на медицината. Щото, нали, трябвало да е безплатна. Не е сън, що се смеете.

Замислете се, какво сте сънували напоследък. Мъжът: секс с плеймейтка? Тя – брак с милионер и живот в Дубай? Двамата - купон с приятели на морския бряг. Нова мощна кола, почивка в Гърция и още от този род…

Но се събуждате и какво виждате? Пак Борисов прави правителство. ПП-ДБ са в храстите и плашат (горгите) с реванш. Българският национален отбор не губи мачове, но не участва на Европейското. Влизате в магазина и виждате с просто око, че олиото е по-скъпо отколкото в Германия - сам сте се убедили, когато сте гостували на децата в Манхайм...

Това е Родината, за която не сте готов да умрете, но твърдите, че обичате. Тук сънищата и реалността се сливат по някакъв идиотски начин: лелка пише развълнувано, че лидер на "Величие" приличал на Левски, а друга превъзнася Бойчето като истински мачо. И Руменчо, и Руменчо притуря трета пенсия, която не помни какво е закусвала, камо ли какво е сънувала. С приятелки и трите шушукат: Ма, нали той беше авиатор, що стана изведнъж водолаз? Тази сюрреалистична линия им се губи някъде между калъфа за очила и крема за болните стави.

В репортаж от Столипиново не е изключено да видите откраднатото ви колело.

В репортаж от парламента обаче е гаранция, че ще видите онези, които ни откраднаха всичко докато спим и сънуваме секс с плеймейтка и брак с чичко паричко.

И тогава ни се иска да стане като в определението на Андре Бретон... Бам, бам, бам - колкото има в пълнителя на един "Макаров". Не Марков, Макаров...

Сюрреализъм, братя и сестри.

Тарантино е казал: Много хора мислят, че съдбата е това, което искат да им се случи. Грешат. Съдбата е това, което не искат, но им се случва. Тарантино, обичащият да чете Пастернак...

Може би някой ден дори ние, българите, ще се събудим.

Филмът „Амброзия“ е бил обречен да спечели.

Емил Азар