Сметнаха дълговете на болниците

Просрочените задължения на болниците са скочили със 160% от 2012 г. насам, или с над 70 млн. лв. Общите задължения са нараснали с около 15%. Болниците дължат най-много на доставчиците на лекарства и медицински изделия - близо 100 млн. лв., или над 80% от просрочените дългове за 2014 г. Това прави болничната система зависима от външен фактор - “корпоративен, което е застрашаващ фактор за наличието и качеството на медицинските услуги”, гласи документът. С най-голям общ дълг са: университетската болница “Св. Георги” в Пловдив с над 41 млн. лв., което е 36,3% от приходите й, МБАЛ “Проф. Стоян Киркович” в Стара Загора с 24,7 млн. лв., или над 108% от приходите, специализираната болница по хематология в София с 24,3 млн. лв., или 63,4% от приходите, “Пирогов” с 22 млн. лв., или над 33% от приходите и университетската болница “Св. Марина” във Варна с 20,4 млн. лв., или над 22% от приходите. Само до април 2015 г. дълговете на болниците са скочили с над 16,6 млн. лв., или с 4,2% спрямо 2014 г., сочи анализът. Разходите нарастват по-бързо от приходите - с над 16% спрямо 10%, и това е една от причините за натрупването на дългове, пишат експертите. Капиталовите разходи са общо 73 млн. лв. при най-висок относителен дял на разходите за оборудване - 43,6%.

Това показва увеличено въвеждане на нови технологии според документа. Големината на болницата, клиничните пътеки, по които работи с НЗОК и наличието на спешно отделение са водещите фактори за крайния й финансов резултат. Най-скъпо е лечението на 1 пациент в големите многопрофилни университетски болници - 1250 лв. Най-много спешни пациенти лекуват университетските и областните болници, а спешните отделения ги правят нерентабилни, сочи анализът. Под средния за страната е разходът за преминал болен в частните болници - 860 лв. Обяснява се с подбор на пътеки и липса на спешно отделение. Индивидуален подход към всяка болница с проблеми препоръчва анализът. Предвижда се изготвянето на погасителни планове за дълговете.