Свободата на медиите по света удря 25-годишно дъно. Къде е България?

Особено тревожен е сривът в дела на хората, живеещи в държави със „добра“ медийна среда – от около 20% той е паднал до под 1%. В тази най-висока категория остават едва седем държави, всички в Северна Европа, начело с Норвегия.

Сериозна е ситуацията в Русия, която заема 172-ро място. Според доклада управлението на Владимир Путин активно използва закони срещу тероризма, сепаратизма и екстремизма, за да ограничава работата на журналистите. Към април 2026 г. в страната са задържани 48 представители на медиите.

В Съединените щати също се отчита влошаване. След като през 2024 г. страната вече е понижена от „доста добра“ до „проблематична“ категория – година, съвпадаща с преизбирането на Доналд Тръмп – през 2026 г. тя губи още позиции и достига 64-то място. Сред причините се посочват системните атаки на Тръмп срещу медиите, както и конкретни случаи като задържането и последвалото експулсиране на журналиста Марио Гевара. Допълнително влияние оказват и значителните съкращения във финансирането на американските международни медии.

Най-рязък спад през 2026 г. е отчетен в Нигер, който пада до 120-то място, губейки 37 позиции. Това се свързва с управлението на военна хунта и по-широката тенденция на влошаване в региона на Сахел, където както въоръжени групировки, така и властите ограничават достъпа до независима и разнообразна информация.

Като пример за тежки нарушения е посочена и Саудитска Арабия, където през 2025 г. е екзекутиран журналист, което подчертава високия риск за медийните работници в определени части на света.

На този фон: Къде е България?

Свободата на медиите в България продължава да се влошава. Страната ни губи още една позиция и вече заема 71-во място в света, след като година по-рано беше на 70-о. Общият ѝ резултат също бележи лек спад – до 60.28 пункта спрямо 60.78 през 2025 г., което я оставя в групата на държавите с „проблематична“ медийна среда.

Най-сериозните слабости според анализа са в икономическата основа на медиите. Там България се нарежда на 98-о място – най-ниската ѝ позиция по отделните показатели. Пазарът е определен като ограничен и силно зависим от публично финансиране, което често се разпределя непрозрачно. Според експертите това създава механизъм за влияние, при който средствата се използват като инструмент за натиск върху редакционната политика.

Критики има и към Съвет за електронни медии (СЕМ), чиято независимост е поставена под въпрос. Политическите назначения в регулатора според доклада отслабват способността му да действа безпристрастно и водят до натиск върху обществените медии като Българска национална телевизия и Българско национално радио.

Сериозен проблем остават и т.нар. SLAPP дела – съдебни искове, използвани за сплашване на журналисти. Въпреки европейските инициативи за ограничаването им, България все още не е приложила ефективно съответните механизми. Това позволява на влиятелни фигури, включително политици и бизнесмени, да завеждат дела с високи финансови претенции с цел да блокират разследвания и критични публикации.

По отношение на сигурността физическите атаки срещу журналисти са сравнително редки, но натискът не липсва. Психологическият тормоз и онлайн заплахите продължават да бъдат широко разпространени, като особено уязвими са жени журналисти и разследващи репортери, отчитат още от Репортери без граници.

Като цяло докладът очертава устойчива негативна тенденция, при която структурни проблеми – икономически зависимости, политическо влияние и съдебен натиск – продължават да ограничават свободата на словото в страната.