В своята колонка журналистът изброява дълъг списък с греховете на настоящата президентска администрация: „отвратителен сервилизъм“ към „военния престъпник и масов убиец“ Владимир Путин, обвинения и сплашване на жертвата на агресията (Украйна), за да я принудят да направи отстъпки, „груби“ опити за „монетизиране“ на войната и „издояване“ на Нобеловата награда за мир от страданията на милиони хора.

Всичко това обаче е само следствие от по-широко предателство от страна на Съединените щати към Украйна и Европа като цяло, убеден е Тисдал.

„Повечето европейци сега гледат на основния си партньор като на ненадежден, дори като на враг. Глобалното влияние и лидерство на САЩ бързо избледняват, за голяма радост от огромното господство на Китай. Автократите навсякъде ликуват, а крайнодесните партии в Европа напредват“, пише журналистът.

Колумнистът вижда известна идеологическа близост между Доналд Тръмп, Владимир Путин, Си Дзинпин и други десни автократи. Всички те се стремят да върнат страните си към миналото им. Под лозунга „Да направим Америка отново велика“ екипът на Тръмп осмива и критикува всички прогресивни ценности от последно време – отворени граници, опазване на климата, мултикултурализъм и т.н. Вместо това те възхваляват ценностите отпреди век: ултранационализъм, протекционизъм, затворени граници и християнска култура.

Както отбелязва Тисдал, Путин прави горе-долу същото и агресията му срещу Украйна е именно опит за връщане към миналото и възстановяване на Съветския съюз. А Си Дзинпин в Китай изстисква последните остатъци от власт, натрупани през последните десетилетия, за да възстанови постдиктаторските си правомощия, невиждани от времето на Мао Дзедун.

„Отворена, свободолюбива, дъгова Европа на демокрацията и върховенството на закона е жив укор за тези тромави, ретро-франкенщайнови чудовища и техните крайнодесни последователи. Те я презират и се страхуват от нея. Подобно на Украйна, тя им стои на пътя“, пише Тисдал.

Журналистът заключава, че Тръмп се е превърнал в най-големия предател на Украйна сред американските президенти, но не и първия. Колумнистът припомня, че Бил Клинтън е принудил новосформираната и все още слаба украинска държава да се откаже от ядрените си оръжия в замяна на гаранции за сигурност, които се оказаха фиктивни. Барак Обама само сви рамене, когато Путин анексира Крим. А Джо Байдън, „преследван от призраците на Студената война“, беше фатално предпазлив в отговора си на руското нахлуване през 2022 г.