Албанезе е била санкционирана, след като през пролетта на 2025 г. е изпратила писма до над десет големи американски компании, в които ги е предупредила, че могат да бъдат посочени в доклад на ООН заради възможно съучастие в нарушения на човешките права, свързани с военните действия на Израел в Газа и на Западния бряг. Сред компаниите са Alphabet, Amazon, Microsoft, Lockheed Martin, IBM, Chevron и Palantir.

Според Reuters поне две от компаниите са потърсили съдействие от Белия дом, което е довело до решение за санкции срещу Албанезе и служители на съда в Хага. САЩ твърдят, че тя е отправяла „екстремни и необосновани обвинения“ и е насърчавала разследвания срещу американски и израелски лица.

Албанезе и санкционираните съдии и прокурори бяха включени в списъка на Министерството на финансите на САЩ със санкционирани лица, редом с терористи и организирани престъпници. В резултат банковите им сметки са блокирани, а достъпът им до финансови услуги е ограничен.

От ООН подчертават, че Албанезе има дипломатически имунитет като експерт с мандат на организацията. Според говорител на генералния секретар Антониу Гутериш този статут е бил ясно комуникиран на американските власти.

Санкциите са част от по-широка кампания на администрацията на Тръмп срещу Международния наказателен съд, след като през ноември 2024 г. съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Международни юристи и правозащитни организации предупреждават, че санкционирането на съдии, прокурори и експерти на ООН създава опасен прецедент и подкопава международната система за защита на човешките права.

Самата Албанезе заяви, че няма да прекрати работата си. „Наказана съм заради работата си в защита на човешките права. Това няма да ме спре“, каза тя пред Reuters.