Тракийските руни са най-старото писмо в света

Първоначално запленени от Древния Рим, те отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките. Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).

Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас. Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд. На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му, като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.

Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.

На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.

Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената плочица от село Точиларе, подарена на проф. Румен Овчаров от анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов. Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов залага на идеята за логограми и календар с позициониране.