България: завръщане към старите демони - част втора

 

Други европейски депутати, сред които Пиер Московиси, в един предишен доклад призоваха «българското правителство да засили усилията си в борбата срещу организираната престъпност», изразявайки безпокойство от “наглостта” на някои елементи на българската организирана престъпност, “тяхното незачитане на закона и начина по който не се съобразяват с държавната власт”. Корупцията на най-високо равнище е «един друг аспект, засегнат в доклада». Депутатите призовават «българското провителство да продължи своята антикорупционна стратегия и съдебната реформа с по-голяма ефективност на разследванията и преследването при криминалните дела. Интегрирането на ромите, благоденствието на децата, психиатричните грижи и аграрната система все още са проблемни области. Българското правителство е приканено да подобри изцяло контрола по границите и да увеличи усилията си във всички сектори на вътрешния пазар.

За да може да се присъедини и към НАТО и към ЕС, България предприе редица реформи, които се оказаха много трудни за изпълнение, като се имат предвид старите навици и една администрация, която далеч не е на висотата на тази задача, въпреки проявената добра воля от страна на новото поколение държавни служители, за съжаление неспособни да съборят една истинска « държава в държавата ».

Тъй като така очакваното политическо оздравяване не се състоя, българите в голяма степен загубиха доверие в политиците. Някои злоупотребяват със своя мандат и свързания с него имунитет, за да се превърнат в «бизнесмени », като най лошият пример явно се дава от най-висшите ръководители на държавата, с някои явни изключения.

Поради всичките тези причини, смелата битка, която водят министърът на Вътрешните работи Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев, ще може да даде своите резултати само ако в Брюксел, вместо да заплашват, преминат към действия.

Eдин типичен пример

Най-фрапиращият случай в тази галактика от друга епоха е една личност, която сама по себе си е отделен случай в българския политически контекст: става дума за Ахмед Демир Доган, лидер на партията Движение за права и свободи,  който така да се каже защитава правата на турското малцинство в България. На 30 години той се включва в нелегално движение за защита на правата на турското малцинство след приемането на закона за смяна на турските имена, поради което е осъден на десет години затвор, но е помилван две години по-късно. Най-новите разкрития за неговото сътрудничество на комунистическата политическа полиция « от 1974 г. до 1988 г. » навяват на мисълта, че неговата мотивация може би не е била толкова чиста, колкото може да се предположи.

Изказванията му са не само изумителни, но и истинска провокация. За това може да се съди от следните примери: запитан по време на телевизионно предаване в най-гледаните часове,  на въпроса : « Вие обещахте да ни кажете как са били финансирани политическите партии, една много интересна тема, за която никой не говори. Кажете, вие, който  познавате  всички ? », Доган отговаря :

« Те ви баламосват фино с приказки за дарения... Вижте какво става в целия свят, от Америка до Япония, всяка партия има обръч от фирми... И за да отговоря на въпроса ви за финансирането: Ако аз не съм способен да построя къща като тази, как бих могъл да претендирам, че ще мога да решавам проблемите на държавата? Ако си мислите, че имам по-малко власт от един банкер, то тогава не можете да разберете какъв е потенциалът на един политик. През последните петнадесет години, почти половината от бизнесмените в тази държава, които са  се издигнали, ако са това, което са днес, то е благодарение на мен, или поне на моето съгласие... »

Може ли да се каже, че това са “празни думи”?

Със сигурност -  не, тъй като всички изявления на Ахмед Демир Доган в медиите са в същия дух. Без да се забравя онази многозначителна фраза: « Пътят на България към Европа минава през Босфора ».  В собствената му партия, такива приказки не само че не шокират, но някои от приближените му дори му подражават. Например Г-н Фахри, който заяви във Варна: « Ние купихме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долен Чифлик, над 500 в селата Каменар и Игнатиево и на стотина на турската граница … »

Последният бисер, който е и признание: «Няма значение дали политиците са прозрачни, обективно, мнозинството от тях са извън обсега на обществото като такова. Защото професионализмът в политиката е обратно пропорционален на прозрачността». С докторат по философия и такива принципи, Ахме Доган се счита за «недосегаем». Дълъг е списъкът от неговите изказвания, събрани от журналистите и тиражирани на първите страници на вестниците. Пред студенти и в присъствие на журналисти, след като обяснява, че комплексът в Девин е построен, за да му носи печалба, Доган казва следното: « Вие трябва да надминете себе си. Мислете за утре, не за днес. Живеем във време на ускорено развитие. Аз съм добър пример за това. Излязъл съм от едно малко село, а ето че сега съм богат човек. Аз съм политик. Аз съм бизнесмен.»

Всичко това би било смешно, ако този човек, с привидно обезоръжаващата си откровеност, не беше един от най-добре «организираните» елементи по отношение на апарата, след бившата комунистическа партия, прекръстена на социалистическа, в българското коалиционно правителство. Той, който още през 2005 година, имаше претенциите да «управлява селскостопанските фондове на Европейския съюз», успя да наложи за министър на селското стопанство един от своите приближени, за да ръководи този фонд – Димитър Тадаръков, «бизнесмен » замесен в поредица от скандали.

Ахмед Демир Доган не е лишен от средства и знае как да ги използва. Трудно приемливо е да го гледаш как се хвали в едно интервю, че е «купил гласовете на миньорите от Ковачки» за 5 евро и да знаеш, че той "управлява" една доста голяма част от европейските фондове.  Странното е, че в Брюксел или в Страсбург се толерира такова поведение, както и отклоняването всяка година на  публичните фондове, идващи от европейските данъкоплатци. Когато Световната банка уверява, че с два пъти по-малко пари България би трябвало без никакви затруднения да постига повече от 30% от това, което произвежда днес, в правото си сме да се запитаме колко време ще продължи тази порочна ситуация. Границите на допустимото бяха значително надминати.

Президентът Саркози и неговата съпруга ще направят официално посещение на 4 октомври в България, в София, градът чийто «почетни граждани» станаха наскоро. Ще им бъде връчено най-високото българско отличие - орден "Стара планина", за техния принос за освобождаването на българските медицински сестри от Либия. Можем да се обзаложим, че френският президент, който обича “да се казва истината” сигурно ще припомни тази ситуация по време на предвидената среща със студентите и ще им заяви на глас това, което Европейският съюз си мисли наум.

"Бизнесмен"специализиран в селското стопанство, Ахмед Демир Доган се е насочил и към друг  много доходен “бизнес” - околната среда.

Относно осемте милиарда евро, преведени от Европейския съюз по глава Околна среда, от които 1,28 за води и засяване, можем да бъдем сигурни, че министърът на Околната среда Джевдет Чакъров от ДПС, назначен от Доган, ще съумее да ги използва най-удачно в интерес на държавата и в свой собствен интерес. Във всеки случай, той не може да каже, че неговият учител в политиката не е разкрил докрай идеите си при едно внезапно посещение по време на събрание на кметовете от черноморските общини, където заявява: «Ако един кмет не е и бизнесмен и не знае как да използва случаите, за да ги превърне в пазарни продукти, то нека този кмет дойде при мен, за да го науча. Егологията е прекалено важна, за да бъде оставена в ръцете на еколозите. Екологията е един невероятно ефикасен инструмент за правене на пари.»

Сигурен в гласовете на турското малцинство, което обхваща 10 % от твърдия електорат, и в купените гласове на ромите, Доган може още на следващите избори да направи блестящ удар, като премине бариерата от 20 % и се затвърди «в бизнеса», без да се опасява, че той ще го догони някой ден.  Дори и да признава, че «България още не е узряла да приеме ДПС  като първа партия в България ».

Дошло е време за "страната на Орфей и Евридика, родината на Траките и Дионисий" да вземе в ръце съдбата си.