Жълт листопад и в 40-я парламент

Д-р Лъчезар Иванов дори закъсня с напускането на ПГ на НДСВ, защото от самото начало той беше чуждо тяло сред царистите

Елизабет Дафинова

Очевидно март е месецът, в който жълтата парламентарна група започва да се люспи. Така беше и в 39-ото НС, когато НДСВ управляваше в компанията на ДПС. През март 2002 г., когато нямаше година от безпрецедентно спечелените избори от Симеон Сакскобургготски, от 120-членната ПГ на НДСВ отлетяха първите пет лястовици – Елка Анастасова, Стела Банкова, Надка Пангарова, Владимир Димитров и Сийка Димовска. Тогава се твърдеше, че действията на първите жълти люспи са свързани със скандално известния бивш външен министър на България Стоян Ганев. Малко преди това самият той безапелационно бе прогонен от Сакскобургготски катошеф на премиерския кабинет. Във всяка мълва има поне зрънце истина, но е факт, че за някои от ексжълтите депутати сега никой не си спомня, а други успяха да намерят временен подслон в новопоявили се политически сили, които ги вкараха пак в парламента.
Втората вълна „изселници” от ПГ на НДСВ беше през февруари 2003 г. За нея се говореше, че е недоволна, защото била изпреварена неправомерно на опашката от други клиентели, по-заслужили или близки до царското сърце. Затова на 6 март Никола Николов, Мария Гигова, Димитър Стефанов, Марианна Асенова, Пламен Кенаров, Иван Козовски и част от първите люспи създадоха ПГ „Национален идеал за единство” (НИЕ). Тя не просъществува дълго, защото думите и действията на членовете й не кореспондираха по никакъв начин с претенциозното наименование. Част от тези депутати така и не можаха да си намерят мястото в парламента до края на мандата му. Но успяваха да правят бели на бившите си колеги от НДСВ, които заедно с партията на Доган с мъка удържаха мнозинството си на ръба на кворума.
Пак през март, но 2004 г., от жълтата парламентарна група си тръгнаха нововремците. Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков, Емил Кошлуков, Ралица Агайн, Юлиана Дончева, Величко Клингов, Недялко Калъчев, Радослав Коев, Господин Чонков, Клара Петрова и малко по-рано откъсналата се от НДСВ Румяна Георгиева направиха своя група – на „Новото време”. Към тях се присъединиха и някои от вече станалите независими бивши царисти. Новоизлюпената политическа сила доста шумно и агресивно заяви амбициозните си намерения. Но в парламентарните анали ще остане най-вече с изгодно изтъргуваната подкрепа за правителството, вече на малцинството, в критичен за него момент. Което все пак показва известен интелект и прагматичност, за разлика от инатливите изпълнения на някои сподвижници на Тошо Пейков в самия край на управлението на НДСВ и ДПС.
След отхвърления на 2 март 2007 г. вот на недоверие на кабинета за здравеопазването, в 40-ото НС падна и първото жълто листо. Д-р Лъчезар Иванов, който гласува за вота, напусна ПГ на НДСВ. Всъщност, от самото начало той някак си не си беше на мястото в тази парламентарна група. За никого не е тайна, че д-р Иванов беше поставен в листата на 17 МИР – Пловдив област лично от нейния водач Бойко Борисов. Депутатите така и го наричаха помужди си – човекът на Бойко. И докато генералът се бореше да запази поста си на главен секретар на МВР, после провеждаше кандидаткметска кампания и сетне воюваше със „смърфовете” в общината, неговият човек кротуваше в царската ПГ. Въпреки че нямаше абсолютно никаква логика да стои там, защото патронът му обясняваше на ляво и на дясно, че не иска и няма за какво да си говори с царя и НДСВ, докато са в една коалиция с БСП. От тази гледна точка Иванов като че ли позакъсня с желанието си да служи единствено на принципите си. Още повече, че беше и един от първите, които се записаха в сдружение ГЕРБ. Но само до преди няколко дни се подчиняваше на решенията на жълтата парламентарна група. Какво се случи?
Очевидно поведението на Лъчезар Иванов има нещо много общо с приближаващите избори за евродепутати. Първо той обиколи куп медии, за да понатрупа дивиденти от различното гласуване в пленарна зала на НДСВ по закона за избор на български представители в Европейския парламент. Иванов си приписваше заслугите за това, че е обърнал вота на жълтите депутати и те подкрепиха принципа за уседналост. След това открито обяви, че ще гласува за вота на недоверие, защото това решение било узряло в него още на 10 февруари след кръглата маса, организирана от ГЕРБ по проблемите на здравеопазването. Защо обаче си е траел от въпросната дата до оня ден, когато неприятно сюрпризира колегите си, не става ясно. И след като година и половина си прекара добре в ПГ на НДСВ Иванов изведнъж откри, че освен проблемите в здравеопазването, управлението „допуска системни грешки в областта на енергетиката и икономиката”. А както знаят и децата вече месеци наред столичният кмет не е спрял да воюва с министър Овчаров. Та в този смисъл Иванов е прав като казва, че оттук нататък ще работи за принципите на сдружение ГЕРБ и за хората. Само трябва да се добави – в частност за интересите на Бойко Борисов. И тъй като генералът има амбицията да прати в Европарламента подобаващ брой представители на ГЕРБ, Иванов със сигурност ще попадне в листата на някое от челните места. Затова той трябва сравнително навреме да се разграничи от управляващата тройна коалиция, да заеме опозиционна стойка и да изгради образа си на принципен, съвестен и смел човек, който не се пречупва пред трудните решения, когато те са в унисон с мнението на повечето българи. А наближат ли съвсем изборите за евродепутати има кой да изтъква тези му качества и да го хвали пред медиите. И нищо чудно Бойко Борисов така, както направи приятеля си народен представител в българския парламент, да успее да го „командирова” и в европейския.