Оставката на Миле Янакиевски – урок по морал

”Моята оставка е морален акт”, посочва Янакиевски, след като 15 българи загинаха при потъването на туристически кораб в Охридското езеро.

Във връзка с трагедията, организаторите на Деветосептемврийският събор на „Копривките” – градските и областни структури на БСП, БАС и Сдружение „Памет и бъдеще” - прекратиха тържествата. Информацията за инцидента дойде по време на срещата на председателя на НС на БСП Сергей Станишев с младежи от Пловдив и областта.

Морален акт! Ако не можеш да помогнеш пряко, можеш да покажеш, че отговорността не ти е чужда, че си съпричастен с хорската беда и мъка. Това направи Миле Янакиевски.

Защо Янакиевски може, а ние – не?

През май загинаха 16 българи на Бакаджика, край Ямбол. Помете ги стар автобус „Чавдар”. Бе обявен траур. МВР-началници обаче празнуваха рожден ден и гръмна скандал. Тогавашният вътрешен министър Михаил Миков взе оставката на своя заместник Румен Андреев. След това се разбра, че самият Миков е ял и пил на рожден ден в резиденция „Лозенец”. Но оставка не последва. Морал.

На 29 февруари 2008 г. изгоряха 9 души във влак до Червен бряг. Тогавашният транспортен министър Петър Мутафчиев изрази съболезнования, но оставка не подаде. Не искал да бяга от отговорност. (И каква отговорност понесе?)
Президентът Първанов пък отиде на лов в Симитли. Морал, нали?

Никой не подаде оставка и след загиването на деца в река Лим. Нито след като изгоряха 14-те войници на околовръстния път на София. Военният министър Николай Свинаров не си вдигаше телефона, когато нашите бойци загинаха в Кербала. Но не подаде оставка. Нито шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев, макар да стана ясно, че има пропуски в защитата на нашата база. Нямаше оставки и след като стана ясно, че вечерта, в същата зала на Военния клуб, където бяха изложени труповете на рейнджърите, е имало новогодишен банкет... Морал!

Проф. Кирил Нешев казва: Моралните ценности са феномен, който се развива и променя с процеса на модернизация в различните страни. В същото време те са фактор, който участва в този процес, и при наличието на множество други важни предпоставки за ускоряване на икономическото развитие ценностно-нормативната система може да играе допълнително стимулираща или задържаща роля. Моралът е ключова система за социален контрол върху индивида, която улеснява взаимодействията, мотивира го в трудовата и извън трудовата сфера.

Всички сме убедени, че убийството е страшно престъпление. Осъждаме кражбата, лъжата. Знаем, че клюкарстването причинява болка на близки и непознати хора. Убедени сме, че и дрогирането е кофти. Хулиганството е подсъдно. Знаем всичко това, но по-морални ли сме?

Смята се, че по време на соца моралните ценности бяха налагани чрез пропаганда, ограничения, наказания и страх. Може и така да е било, но все пак имаше морал, макар и изолиран от християнските ценности.

Моралните ценности се определят от медиите, от средата, в която живеем, от собственото ни ежедневие и действия. От политическата класа също. Както и от т.нар. „елит”. Но това не е елитът от „Под игото”, на Симеон Велики, на Първата Българска държава. Днешният елит има друг морал и той отново няма нищо общо с християнските ценности. Би трябвало медиите да изискват и притискат? Но не го правят. И това е морал. Лош морал.

БСП прекрати тържествата на „Копривките”. Добре, но за какво социалисти играха хора и ядоха кебапчета преди две седмици в Жабокрек? Празнуваха смъртта на 18 ранени германски войници след голяма партизанска акция и победа... Не е ли време да се преосмислят някои странни за 21 век партийни навици? Това не е ли морал?

Ото фон Хабсбург твърди: Най-важните християнски ценности са честността, верността и, не на последно място, любовта към ближния. Той обаче признава, че днес те са подложени на ерозия от нашата бюрократична система. Което ги прави още по-ценни за тези, които ги притежават и за тези, които искат да ги притежават.

Президентът Първанов, премиерът Борисов, министри и специалисти отлетяха веднага за Македония, щом научиха за трагедията. Така е редно. Това е някаква крачка. Мъничка, но крачка. Пътят обаче е дълъг и ако искат да не бъде просто пиар, трябва да го извървят метър по метър. Защото това е пътят за оцеляване на нацията, колкото и да не им се иска да го признаят открито.

Frogmews.bg