Таймс: Последен шанс – после им спрете парите

Бронвен Мадокс, Таймс

Ако работиш нещо престижно в България, със сигурност ще те убият. Например писането на книги за българската мафия (Георги Стоев, убит в понеделник в централна част на София). Шеф на фирма, която ремонтира български атомни централи (Борислав Георгиев, убит в неделя пред дома си в София). Шеф на футболен клуб (15 са били убити през последните 13 години, включително и три от един и същ клуб за 2 години). Почти всички с влиятелни позиции имат пари и съответно са свързани с организираната престъпност или са се обявили против нея, като по този начин стават потенциални жертви. 
От Брюксел отправят убийствена критика. На 28-ми март тази година президентът на Европейската комисия Хосе Барозу пристигна в София, за да порицае правителството за неговата неефективност. Въпреки че се опитаха да му отвлекат вниманието, награждавайки го с орден “Стара Планина”, той заяви на домакините си: “Честно казано, не можем вече само да повтаряме, че нещо трябва да се направи.” Въпреки безбройните обещания нито един висшестоящ служител не е обвинен в корупция и вземане на подкупи и нито един заподозрян не е осъден.
И какво да се прави? Приемайки България и Румъния, ЕС се лиши от основното си средство да ги подтикне към реформа. Румънската парализа не е дотам смъртоносна за нейния елит и не е толкова голям проблем. ЕК може да се опита да засрами България, както и прави чрез докладите си. Може да реши, че съдебните решения, взети в България няма да се признават на територията на ЕС. За жалост това може да има обратен ефект, предвид че ще изолираме институцията, която най-много искаме да подобрим. Другият вариант е да се спре финансирането (на стойност 6.5 милиарда евро между 2007 г. и 2013 г.) поради опасения, че парите няма да бъдат усвоени по предназначение. Този ход не е напълно в съответствие с европейските закони защото парите са за развитие на земеделието, а най-големите нарушения не са в тази област. Но може да се направи.
Дилемата възникна поради факта, че ЕС не постави достатъчно строги изисквания пред новите страни-членки. Погрешно прецени, че самото членство би било адекватен стимул за осъществяване на реформа. На никоя бъдеща страна-членка няма да й се размине толкова лесно, колкото на България и Румъния.
От друга страна, би било опасно да отблъснем страни като България. Русия ухажва България и я убеди да участва в сделка за строителство на петролопровод. С това България автоматично става зависима от Русия. В същото време старите соц.-кадри в правителството убеждават българите да разчитат на Москва, а не на ненадеждния Брюксел. 
Следователно трябва да им се даде последен шанс преди да прибегнем до най-строги санкции. По-конкретно, да се настоява за адекватна реформа на Министерството на вътрешните работи, както направи премиерът Сергей Станишев. Това може да разклати крехката тройна коалиция, но какво от това? Ако и това не даде резултат, то тогава Барозу, който вече изчерпа потенциала на словесните атаки, трябва да каже на България, че не става за член на ЕС. Другите страни-членки не могат да я изхвърлят от съюза, но могат поне да спрат финансирането. България неправилно предполага, че то е безусловно.