Марио Русинов пред Фрог: Коалиция ПП-ДБ е логична и нужна, Трифонов ще си плати за заигравките с пътното лоби

Това каза в интервю за Фрог Нюз политологът Марио Русинов в коментар за политическата обстановка преди задаващите се зад ъгъла парламентарни избори.

Той е убеден, че „Има такъв народ“ и Слави Трифонов ще си платят цената за заигравките с пътното лоби. Прогнозата на Русинов е, че БСП вероятно няма да се представят много добре на изборите.

Какво ще родят предстоящите парламентарни избори, четете в цялото интервю:

България върви към предсрочни парламентарни избори. Поредно ходене до урните ли беше най-добрия вариант?

Въпреки че беше логично кабинетът Петков да не изкара пълния си мандат, се появиха страшно много катализатори, които свалиха това управление по-бързо от очакваното. При встъпването си в длъжност, всички участници в коалицията вероятно си бяха поставили за цел оцеляването й до местните избори. Това щеше да даде възможност да се осъществят някои от ключовите реформи, да се вдъхнат малко нови сили на избирателите и партиите, и да се спрат някои порочни практики.

Външната обстановка донесе несигурност. В комбинация с ниската коалиционна култура у нас, липсата на опит на ПП и съответно грешки, и забавили се действия в някои направления, от една страна, и совалките на ИТН след избора на управител на БНБ, от друга, се стигна до бутане на този кабинет.

След като отцепилите се от ИТН не бяха достатъчно за достигане на ново мнозинство, беше по-скоро ясно, че няма да има работеща формула в този парламент и ще ходим на избори. Всички гневни и дори истерични послания, които лидерът на ИТН, Слави Трифонов, бълва през последните седмици, бяха по-скоро удобния повод да се откачат от преговорите за нова коалицията. И в този смисъл усилията за нов кабинет (дали Василев или друг) бяха мъртво родени.

Въпреки това, днешният отказ на президента да не удължава живота на парламента (което даваше възможност да се избере нов председател на КЕВР и по този начин да се избегнат блокирането на енергийния сектор и то в условия на криза) беше по-скоро негативен изход от ситуацията. Десет-петнадесет дни изместване на изборите нямаше да са страшни, а сега се създава правна ситуация с недотам ясен изход – трябва ли да се върне старият председател на КЕВР или да се смени правилника на регулатора, за да може да взема решения без председател. Нещо, за което няма ясен консенсус сред специалистите и конституционалистите. Явно в това отношение президентът следва свой дневен ред.

Говори се за общо явяване на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Възможно ли е и какво ще произтече от него?

По принцип на този етап, подобна коалиция изглежда по-скоро логична и нужна. Последните социологии даваха минимална разлика между ГЕРБ и ПП. Макар тези коалиции никога да не водят до кумулативния сбор от резултатите на двете партии поотделно, то на символно ниво е важно за дневния ред, зад който се обявиха партиите в досегашния кабинет, да са първи. Това би дало и по-сериозен картбланш за следизборни преговори. Трябва да се допълни и че „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ са с доста сходен профил, особено в последните месеци. В този смисъл, би било по-скоро губеща стратегия да се явяват поотделно. Въпреки това, съдейки от думите на лидера на ДБ, Христо Иванов, в изтеклия запис, няма особени силни индикации, че това явяване заедно ще се случи.

Това дали да бъде реализиран, или да бъде върнат третия мандат отново раздели БСП. Как поведението на Нинова ще се отрази на столетницата на предстоящите парламентарни избори?

Столетницата е в криза на идентичността поне от Истанбулската конвенция насам. Ако се гледа електоралните резултати, с идването си Корнелия Нинова направи силна заявка през 2017 г. Резултатите им бяха най-високите от Тройната коалиция насам. След това, председателката на БСП реши, че може да вземе от вота на националистическите формации и ярко застъпи консервативното говорене. Това и новата алтернатива на ГЕРБ, в лицето на новопоявилите се партии и субекти, изяде този потенциал и я върнаха „обратно в първи клас“. Като добавим и вътрешнопартийни борби (в това число и отлъчването на Гергов, което беше едно от малкото позитивни действия на ръководството на БСП), доведе до много сериозни вътрешни конфликти във фракциите на левицата. Само за справка, припомням действията на Кирил Добрев, Калоян Паргов, а и на Крум Зарков.

Въпреки това, с един абсолютно слаб резултат, Нинова стана вицепремиер, а с това дойдоха и възможностите за партийни назначения. От „Капитал“ ги бяха сметнали над 500 и то все членове на органите за взимане на решения на БСП. Това може да е хем източник на лоялност, хем и да разклати положението й вътре в партията, ако не се виждат перспективи за назначение в обозримо бъдеще, да намерят нов източник.

Също така въпреки че като че ли социалистите успяха да придърпат най-успешно и най-много за избирателите си от всички в коалицията, в лицето на социалните придобивки, темата с оръжията за Украйна и като цяло войната са сериозен пасив. Очаквам лоши техни резултати.

Ще вдигнат ли акциите на „Възраждане“ позицията им за коронавируса при все, че специалисти бият тревога за нов пик в България?

„Възраждане“ са популистка партия по учебник. Те се „хранят“ от кризи. Правил съм изчисления и само и единствено темата за зеления сертификат им донесе над 40-45 хиляди гласа в сравнение с юли, независимо от значително по-ниската избирателна активност. Тенденцията им на ръст беше значително по-бавна преди тази тема. Ще видим дали сближаването им с ГЕРБ при гласуване в зала (всъщност определено взаимодействие се наблюдаваше още от началото на този парламент, например с темата със зелените сертификати за депутатите беше вдигната от ГЕРБ, за да забият с нея „Възраждане“), както и думите на Елена Гунчева, ще доведат до пресичане на тази тенденция. Не бива да се подценява, че все пак националистите са насочили „стръвен поглед“ към русофилите, избиратели на БСП. На този терен ще играят заедно с „Български възход“ на Янев

Ще прескочат ли бариерата Слави Трифонов и „Има такъв народ“?

На този етап изглежда като ИТН да не прескочат бариерата за следващия парламент. Няма да го има нито вота от чужбина, които видяхме през април месец, нито престижния вот и вота за промяна през юли, нито и малкото останал мек електорат през ноември. Това е цената на заигравките с пътното лоби.

Ще видим ли нови играчи в парламента, например Стефан Янев?

От една страна, Стефан Янев много се изгуби в публичното пространство, а няма кой знае колко разпознаваеми фигури в партията си. От друга, като служебен премиер натрупа последователи. Не е ясно дали все още има добри връзки с президента или последните значително охладняха след като си основа партия, но все още има възприятие в публичното пространство за определена близост между двамата, което може би ще транслира избиратели. Янев може би печели и избиратели покрай войната в Украйна, които прекалено крайната Възраждане не може да хване. В този смисъл това, че социологията им дава влизане в следващия парламент изглежда да се сбъдне, стига да няма някакви изненади, а и съвсем да не избледнее образът му дотогава. Във всеки случай прескачането на бариерата няма да е с много, ако се случи.

Какво ще родят предстоящите парламентарни избори?

Новите избори ще родят още по-сложна задача за решаване от всички избори предходната година взети заедно. В този смисъл сме изправени пред дилемата дали да има правителство, което да преодолява тежките зимни месеци или да отидем на нови избори. Мисля, че обстоятелствата ще накарат партиите да стигнат до консенсус, но и още едни избори скоро след октомврийските, въобще не са изключени.

Интервю на Веселка Иванова