Как се кандидатства – стъпка по стъпка

Процедурата не е сложна като изисквания, но е неудобна като изпълнение:

1. Проверете дали имате право на помощ
– средномесечен доход до около 650 евро за 2025 г.;
– собствен или ползван автомобил (вкл. лизинг);
– валидна „Гражданска отговорност“.

2. Проверете в коя група попадате

А) Ако вече получавате социални помощи
– не подавате заявление;
– помощта ще ви бъде изплатена служебно.

Б) Ако не получавате социални помощи – трябва сами да кандидатствате

3. Попълнете заявление-декларация (само за хората от втората група)

– формулярът е достъпен на сайта на Агенцията за социално подпомагане (ТУК);
– попълват се лични данни (име, ЕГН) и начин на получаване (по банкова сметка или чрез „Български пощи“).

4. Подайте заявлението
– в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес;
– към момента няма възможност за онлайн кандидатстване.

5. Изчакайте изплащането – средствата ще се преведат през април. Важи само ако цените на горивата се задържат над 1,60 евро за три дни.

Електронно управление… но не и за тази услуга

Случаят ясно показва какво означава „електронно управление“ в България – наличие на сайт, но не и на реална услуга. Формулярът може да се изтегли онлайн, но оттам нататък дигитализацията приключва.

Справка на ФрогНюз показва, че в системата за електронни административни услуги няма възможност за подаване на заявление за тази помощ. Липсва електронна форма, липсва подаване с електронен подпис, липсва дори базова функционалност за дистанционно кандидатстване. Това е показателно, защото става дума за масова мярка, насочена към хиляди хора.

На практика държавата отново изисква физическо присъствие, въпреки че разполага с голяма част от необходимата информация – доходи, собственост на автомобил, застраховки. Данните съществуват в различни регистри, но не се използват автоматично.

България разполага с платформа за електронни административни услуги и част от процедурите вече могат да се извършват онлайн – от справки до подаване на различни заявления. Именно затова липсата на дигитална опция в този случай прави още по-силен контраста. При извънредни мерки системата очевидно не работи. 

В официалната информация е посочено, че подаването на заявления трябва да бъде възможно и по електронен път – чрез Портала за електронни услуги с квалифициран електронен подпис или ПИК от НАП и НОИ. Само че тази възможност на практика не съществува. Изрично е уточнено, че електронната услуга „е в процес на реализация“, без да се посочва кога ще бъде въведена. Така онлайн кандидатстването остава обещание без срок, а гражданите отново са насочени към гишетата. Това превръща иначе стандартна административна процедура в пореден пример за недовършено електронно управление, при което дигитализацията е описана на хартия, но не и реализирана на практика.

Реалността: Опашки, гишета и загубено време

Зад всяка подобна процедура стои добре познатата картина – опашки пред социалните служби, чакане и загубени часове. За много хора това означава да излязат в отпуск, за да подадат заявление за помощ, която е предназначена именно за облекчаване на финансовия натиск.

Администрацията работи в рамките на стандартното работно време. Това съвпада с работното време на повечето граждани. Така достъпът до услугата се превръща в допълнително усилие. Често се налага попълване на документи на място, връщане при пропусната информация или допълнителни проверки.

Този модел не просто създава неудобство. Той ограничава достъпа до социални мерки и поставя в по-неблагоприятно положение хората, които работят и нямат време да обикалят институции.

Контрастът: Украйна и единния портал Дiя

Докато България остава в аналогов модел, други държави показват, че алтернатива има. В Украйна ключова част от държавните услуги са достъпни през мобилното приложение Дiя.

Чрез него гражданите могат да подават заявления за помощи, да получават официални документи, да регистрират бизнес и да кандидатстват за различни компенсации. Процесите отнемат минути и се извършват изцяло онлайн. Не се изисква посещение на институция, не се попълват хартиени документи, не се губи време в чакане. Потребителите на Diia могат дори да предложат брак и да сключат граждански брак дистанционно – нещо, което звучи като футуристична идея, но в условията на война има съвсем практичен смисъл, когато хиляди мъже са на фронта и не могат да напуснат позициите си, за да уредят личния си живот.

Приложението обединява десетки услуги на едно място – лични документи, свидетелство за управление, регистрации, социални плащания, дори военни и административни услуги. То работи с принципа „държавата идва при теб“, а не обратното. Системата минимизира човешкия контакт в администрацията, което значително ограничава възможностите за корупция, забавяния и произвол. Всичко е проследимо, автоматизирано и прозрачно.

Именно това е голямата разлика – не просто технология, а философия. Докато в Украйна услугите се изграждат около удобството на гражданина, в България системата продължава да изисква гражданинът да се съобразява с администрацията. Затова и разликата не е само в скоростта, а в доверието – защото когато всичко се случва с няколко клика, държавата започва да работи като услуга, а не като пречка.

Особено показателно е, че тази система функционира в условията на война. Въпреки кризата, украинската държава успява да предоставя бързи и достъпни услуги. Това поставя въпроса защо България не може да постигне същото в нормална среда.

Какво липсва в България

Проблемът не е в самата помощ или в нейните критерии. Проблемът е в начина, по който тя достига до хората. Липсва реална интеграция между институциите. Липсва автоматичност. Липсва и цялостна визия за дигитална държава.

Решенията са известни от години – електронна идентификация, свързани регистри, онлайн услуги от край до край. Въпреки това всяка нова мярка се реализира по стария модел – с документи на хартия и физическо присъствие.

Така електронното управление остава повече обещание, отколкото реалност.

Урокът от 20-те евро

Помощта от 20 евро е временна мярка. Но начинът, по който се кандидатства за нея, показва дългосрочен проблем.

В България все още трябва да отидеш до гише, за да получиш услуга, за която държавата вече разполага с нужната информация. Докато този модел не се промени, всяка нова социална политика ще се сблъсква със същите ограничения. И въпросът няма да е дали помощта е достатъчна, а защо достъпът до нея остава толкова труден.

Илияна Маринкова