Ивайло Иванов за ФрогНюз: С ударите срещу хутите САЩ дава сигнал на съюзниците на Иран да не преминават определена линия

Това каза пред ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност.

Ето и цялото интервю: 

Свидетели сме на поредна ескалация в Близкия изток - САЩ и Великобритания нанесоха масирани въздушни удари по цели на бунтовниците хути в Йемен. Очаквана ли беше тази развръзка?

Определено това беше очаквана развръзка, тъй като през последните няколко дни хутите ескалираха напрежението в региона с повече и по-мащабни атаки, при това, опитвайки се директно да ударят военни кораби на САЩ и Великобритания. Това няма как да бъде толерирано от нито една от двете страни. Беше въпрос на време да отговорят, още повече преди два дни бе приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която призова хутите незабавно да прекратят всякакви атаки към търговските кораби, минаващи през региона. Хутите категорично отхвърлиха това и заявиха, че ще продължат да извършват подобни атаки.

Освен това, няма никакво съмнение, че тези удари са послания от САЩ и към всички останали ирански съюзници в региона да не преминават определена директна линия. В последните дни видяхме подобни действия на САЩ и в други места около района на Близкия изток. Преди около седмица бе най-видимото послание от този тип, когато в Ирак беше атакуван лидер на паравоенна групировка, считана за отговорна за нападенията срещу американските сили в Ирак. Откакто започна конфликтът в Газа, подкрепяни от Иран милиции непрекъснато атакуваха американските сили. Тези атаки зачестиха с опит да бъдат по-смъртоносни. САЩ очевидно преминават в режим на отговор.

Както ще наблюдаваме оттук насетне - Хизбула ще се включи ли по-активно?

Това беше голямото притеснение още от самото начало, когато се обсъждаше възможността за подобни удари - дали те няма да ескалират положението в региона и да разширят конфликта с по-активното включване на различни паравоенни групировки, дали няма да бъде въвлечен и Иран като държава, която пряко или косвено подкрепя такива групировки.

Опасенията относно хутите бяха, че могат да засилят нападенията срещу търговските съдове, преминаващи през Червено море. Също така, което се разглежда като по-неблагоприятен вариант, е да рухне съществуващото вече почти две години примирие в Йемен между воюващите от една страна хути и от другата - официалната власт, която беше подкрепена включително с въоръжени сили от Саудитска Арабия. Това би възобновило отново конфликта в Йемен и освен своите ужасни хуманитарни измерения, може да доведе до това хутите да подновят своите атаки срещу Саудитска Арабия. До момента Саудитска Арабия почти не присъстваше в този разговор. Днешните изявления от саудитска страна са за деескалиране на ситуацията, тъй като Саудитска Арабия е уязвима от атаки с дронове и ракети. Спомняме си как преди няколко години една такава атака срещу най-голямата рафинерия на Саудитска Арабия предизвика паника на пазарите и доведе до рязко повишаване цената на петрола. Между другото, днес виждаме същата реакция на пазарите. Цената на петрола “Брент” се вдигна с 2 долара. Освен военни измерения, конфликтът има и преки последици върху световната геополитика и икономика. 

Има го и опасението, че останалите групировки, които Иран подкрепя, ще бъдат активизирани в опит да се окаже натиск върху САЩ и останалите съюзници в региона, които малко или повече подкрепят Израел в операцията, която извършва в Газа. Не мисля обаче, че Хизбула към момента има желание да се включи активно в бойни действия и да търси начин да порази американски цели. Въпреки размяната на удари между Израел и Хизбула, която наблюдаваме от началото на конфликта в Газа, ситуацията там е устойчива - има някакви неписани правила, които и двете страни спазват. Въпреки последните израелски удари, които доведоха до ликвидирането на високопоставен член на военното крило на Хизбула в Южен Ливан, виждаме, че няма сериозна ескалации. Да, Хизбула отговори с масирана ракетна атака, но този отговор беше калибриран така, че да не доведе до сериозен конфликт с Израел.

Израел също демонстрира, че не е готов да ескалира сблъсъка с Хизбула. Атаката срещу хутите от страна на САЩ и Великобритания няма да доведе до пряко включване на Хизбула в подкрепа бунтовниците в Йемен.

Предвид факта, че САЩ и Великобритания са страните, които оказват най-голяма помощ на Украйна, има ли опасност действията им в Йемен да ги разфокусират и намалее подкрепата за Украйна?

Доколкото имаме нова зона на напрежение, в която САЩ пряко са ангажирани, именно това бяха опасенията на част от администрацията на президента Джо Байдън - че един такъв удар или последващи удари могат да вкарат САЩ в конфликт с хутите, за което те определено нямат желание, защото нямат нужда от още един конфликт, който да поглъща тяхното политическо и военно внимание. Има притеснения за подобен развой на събитията. 

По отношение на военната помощ за Украйна по-скоро говорим за проблем от гледна точка на политиката, който ще стои във вниманието на САЩ. От гледна точка на военната помощ, това на практика няма да окаже влияние на подкрепата за Украйна, тъй като ресурсите, които САЩ и Великобритания използват в случая, са такива, каквито украинската страна не може да използва. Виждаме, че САЩ и Великобритания са използвали авиация, използвали са ракети, изстрелвани от кораб, както и от подводници - Украйна към момента не разполага с възможности да използва такъв тип въоръжение и боеприпаси. Затова няма да има пряко влияние върху Украйна. 

От политическа гледна точка обаче нуждата да се обсъжда и регулира още един конфликт - или поне зона, в която наблюдаваме сериозна ескалация, е неблагоприятна. Тя е неблагоприятна и по отношение глобалната политика, тъй като това е чувствителен регион - особено за Европа. Оттам е най-краткият път за корабите, които отиват от Европа към Азия, съответно от Азия към Европа. Вече се появи информацията, че производство в Германия е спряно заради забавянето на стоки, които идват от Азия. 15% от световния трафик минава през Червено море и през Суецкия канал. Ако има ескалация на конфликта в този регион, това би имало своите негативни последици в много по-голям мащаб от мащаба, който наблюдаваме в момента. 

Къде стои България в цялата картина - има ли опасности за нас, какви са рисковете, за какви процеси да следим?

На първо място трябва да кажем, че пряка военна заплаха от този конфликт за нас няма. Доколкото има такива - те минават през разширяването на конфликта, който да обхване по-големи части в региона и той да не остане ограничен на територията на ивицата Газа.

Това води със себе си опасността от бежански вълни, радикализация на държавите и особено обществата, които са съпричастни с палестинската кауза. Може да се допусне и активизиране на терористичните организации в много по-голям мащаб. През последните години глобалният тероризъм в известна степен бе загубил общата цел, която да го сплотява. Нямаше особено намаляване на терористичните атаки като цяло, но в някакъв смисъл този проблем остана локален и след деградирането на инфраструктурата на Ислямска държава и способности видяхме продължаващи локални прояви на тероризъм, фокусиран върху местни проблеми и противоречия. Палестинската кауза с това, което направи Хамас и последвалият отговор от страна на Израел, за съжаление даде ново гориво на глобалния тероризъм. По тази линия можем да търсим заплаха за страната си.

Другите заплахи са в политически и икономически аспект. Допълнително се влошава глобалната среда за сигурност. Това е още една точка, в която ще видим познатите държави да влизат в една и съща конфигурация на противопоставянето - виждаме веднага Русия, Иран, Китай. Те директно осъдиха и обвиниха САЩ и Великобритания за действията им. Виждаме още едно място, където тези коалиции от държави ще се сблъскат.

Целта на САЩ през цялото време, още от началото на засилването на военноморското присъствие в региона, бе да попречи на свързването на сигурността на корабоплаването в Червено море и конфликта в Газа, защото Иран и държавите, които подкрепят нейната политика, се опитват да представят намесата на Вашингтон като подкрепа за израелската операция в Газа и да се настрои общественото мнение в арабските страни и други държави срещу САЩ. Тук виждаме опит САЩ да отделят тези две неща. Доколко ще бъде успешен този опит и чий наратив ще надделее, ще видим. Притесненията са, че ако се постави пряка връзка, държавите, които се противопоставят на хутите, ще преосмислят своето участие в тази коалиция.

Другата заплаха по отношение на нашата страна е икономическа. Всякакви подобни кризи, свързани със свободната търговия и нарушаването на логистиката на доставките по веригата на снабдяване, крие опасности от гледна точка на това, което вече споменах - спиране или забавяне на производството, повишаване на цените, което се отразява пряко на цената на петрола. Това ни удря пряко по отношение на цената, която плащаме на бензиноколонката и всеки го усеща. Това води до покачване на инфлацията и всичко се мултиплицира като негативни макроикономически процеси.

Споменахте водената от САЩ инициатива “Пазител на просперитета”. Според вас България трябва ли да се включи и има ли с какво да допринесе?

Тази тема беше разисквана и в предишните седмици, след изказването на военния министър Тодор Тагарев и се създаде доста изкривена представа. България никога не е участвала в подобни операции с военноморските сили, защото на практика нямаме и възможността за това. Участвали сме в мисия “Алтеа” с военноморски офицери, които са в щаба и планирането на мисията.

Сега имаме възможност да участваме и трябва сериозно да я обмислим. Регионът е ключов. Бяхме и първите пострадали от тази ескалация - първият отвлечен кораб е с български граждани на борда и трябва да защитим сигурността и интересите им. Сигурността в този ключов регион трябва да се поддържа и като държава-членка на НАТО и ЕС имаме своите интереси да участваме в този процес. Единственият начин да защитим тези свои интереси, е да сме на масата, на която се вземат решенията. Ако сме встрани, вероятността да им влияем е доста по-малка.

Интервю на Илияна Маринкова