Според говорителя на талибанската администрация в Кабул Хамдулла Фитрат, при пакистанския обстрел е загинал най-малко един човек, а 16 са ранени, като повечето от пострадалите са жени и деца. Пакистанската страна обаче твърди, че е отговорила на обстрел, идващ от афганистанска територия, и категорично отрича да е атакувала цивилни обекти.

Ескалацията се случва на фона на крехко примирие, договорено около мюсюлманския празник Рамазан байрам. То беше насърчено от международни посредници като Турция, Катар и Саудитска Арабия, но явно няма да бъде стабилно. Пакистан обяви, че прекратява участието си в това споразумение, докато от афганистанска страна все още няма официална позиция дали се спазва договорката.

Отношенията между Афганистан и Пакистан остават силно обтегнати. Исламабад обвинява талибанските власти, че укриват и подкрепят ислямистки групировки, които извършват атаки на пакистанска територия. Кабул отхвърля тези обвинения и твърди, че проблемът с екстремизма е вътрешен за Пакистан, което допълнително задълбочава напрежението и липсата на доверие между двете страни.

Последните боеве са част от най-сериозната ескалация между Афганистан и Пакистан през последните години. През последния месец конфликтът вече е довел до значителни човешки жертви и до взаимни обвинения за въздушни удари и атаки срещу инфраструктура. Ситуацията в региона остава нестабилна и с риск от по-нататъшно влошаване.

История на конфликти

Пакистан и Афганистан споделят обща религия, дълга граница и милиони пущуни, живеещи от двете ѝ страни. Въпреки това между тях съществува дълбоко недоверие и периодични конфликти, чиито корени датират още от създаването на Пакистан през 1947 г.

Основен източник на напрежение остава линията „Дюранд“ – прокарана през 1893 г. от британците, която разделя пущунските общности. Афганистан не я признава, докато Пакистан я приема като легитимна граница. Това различие става ясно още през 1947 г., когато Афганистан е единствената държава, гласувала против членството на Пакистан в ООН.

През следващите години Кабул подкрепя идеята за „Пущунистан“ – отделна държава за пущуните, включваща територии от Пакистан. Това води до въоръжени сблъсъци в началото на 60-те години, прекъсване на дипломатическите отношения и затваряне на границата, което тежко засяга афганистанската икономика, тъй като страната няма излаз на море.

По време на съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Пакистан играе ключова роля като база за подкрепяната от САЩ съпротива на муджахидините и приема милиони бежанци. Въпреки общата борба срещу СССР, този период засилва милитаризацията в региона и създава сложни мрежи от въоръжени групировки.

През 90-те години Пакистан е сред малкото държави, признали първото управление на талибаните. След 11 септември 2001 г. той се присъединява към „Войната срещу тероризма“ на САЩ, но Афганистан го обвинява, че тайно подкрепя талибански лидери, което задълбочава взаимното недоверие.

След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. напрежението не намалява. Пакистан обвинява групировката Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP) в атаки на негова територия, извършвани от убежища в Афганистан. Изграждането на ограда по границата „Дюранд“ и депортациите на афганистански мигранти допълнително обтягат отношенията.

В резултат двете държави продължават да се намират в сложен баланс – близки по култура и население, но разделени от дълбоки политически, исторически и сигурностни противоречия.