Редкоземните елементи са ключови за отбраната и икономиката – използват се в електромобили, оръжейни системи и други индустрии, но глобалното производство е доминирано от Китай, който използва това като геополитически инструмент.

USA Rare Earth притежава находище в Тексас с потенциал за 15 от 17-те редкоземни елемента, включително трудно достъпните „тежки“ редкоземни метали. Въпреки това проектът е все още неизпитан в индустриален мащаб, като липсва ключово проучване за икономическата му жизнеспособност. Освен това концентрацията на минерали е ниска, което може да направи добива по-скъп и сложен.

Компанията има амбиции да започне добив около 2028 г. и да изгради цялостна верига „от мината до магнита“, включително нови производствени мощности в САЩ и Европа. В същото време тя разчита и на придобита британска фирма, която притежава ключова технология за преработка на редкоземни елементи.

Това е поредният пример как през последната година Вашингтон преминава от традиционни субсидии към по-активен модел – директни инвестиции и участие в собствеността на стратегически компании. Пентагонът също играе ключова роля, превръщайки се в основен акционер в MP Materials – оператор на единствената действаща мина за редкоземни елементи в страната. Министерството на отбраната гарантира и изкупуването на цялото производство на бъдещия завод за магнити, като по този начин осигурява стабилен приход и защита от ценова конкуренция с Китай. Министерството на енергетиката от своя страна финансира нови технологии за извличане на редкоземни елементи от отпадъци – като въглищна пепел и електронен скрап.

Американската стратегия се базира на затваряне на целия производствен цикъл на територията на страната. Ключовите проекти включват Mountain Pass (Калифорния) – единственото напълно интегрирано съоръжение, което добива, преработва и произвежда магнити; Round Top (Тексас) – голямо находище на тежки редкоземни елементи, което се очаква да започне добив до края на 2028 г.; както и заводът в Стиллуотър (Оклахома) – ново съоръжение за производство на сплави и магнити, което ще използва суровини от вътрешни източници.

Какво прави ЕС?

Ако САЩ са зависими на около 80% от Китай за редкоземни елементи, то в Европа тази зависимост достига около 95%. Затова подходът на ЕС е различен.

Чрез своя Critical Raw Materials Act Брюксел не преследва пълна самодостатъчност, а стратегия за „регулирана устойчивост“. Основната цел е до 2030 г. да се намали зависимостта от външни доставчици чрез няколко приоритета: поне 10% от стратегическите суровини да се добиват в ЕС, 40% да се преработват на територията на съюза, а 25% от нуждите да се покриват чрез рециклиране. Освен това ЕС си поставя цел нито една трета страна да не осигурява повече от 65% от доставките на даден минерал.

През последните години Брюксел ускорява реализацията на тази стратегия. Одобрени са десетки стратегически проекти с облекчени процедури за разрешителни, а чрез инициативата REsourceEU се мобилизират около 3 млрд. евро за развитие на местен добив, преработка и рециклиране. В същото време ЕС въвежда ограничения върху износа на отпадъци от постоянни магнити, за да стимулира вътрешното им рециклиране.

Паралелно се изгражда и нова география на доставките – Европа развива ключови проекти в Швеция, включително находището Per Geijer на компанията LKAB, както и стратегически партньорства с Норвегия, Гренландия, Казахстан, Намибия, Канада и Австралия.

Въпреки амбициозните планове, ЕС се сблъсква с сериозни предизвикателства. Китай продължава да държи цените ниски, което прави новите европейски проекти по-трудни за реализиране. Освен това обществената съпротива срещу нови мини – основно по екологични причини – забавя развитието на сектора.

Иван Гайдаров