В мълчанието на обществото и на работодателските организации се оглежда цялата проза на прехода - днес не ни пука за мутренската власт, утре не ни пука за мутренските медии. И когато проблемът опре до нас - вече никой няма да го интересува.

Аз видях случването на този модел в Русия, когато Путин реши, че няма да има пазарна икономика и неприкосновена собственост. Там всичко частно е условно частно, до поискване от властта.

Този модел в момента се насажда тук - собственик си докато Пеевски и Борисов решат. Държавната собственост ги устройва повече от това да притежават сами активи и да ги развиват - трудоемко и рисковано е. А така, като се лепнат за частна собственост, особено така, която е зависима от държавата и "пей сърце". Само да колекционират доходи, комисионни, ползи - на вход и на изход. Докато заблуждават народа, че държавната собственост е негова, народна собственост.

Министърът на икономиката - въз основа на собствените си представи - не на съд, и на една измислена комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - която не е санкционирала нито един олигарх - бизнес или политически, представи за престъпния характер на придобитото от някой, изпраща полиция и НАП, за да извземат акции - документ за собственост. Просто министърът решава и вече нямате собственост. Това е точно както след девети септември.

И всички мълчат - институции, гражданско общество, десни, леви /нали пролетариата страда също/ партии.

Не познавам Василев, нито Пеевски - единствената причина, поради която реагирам е защото тази отрова убива обществото и демокрацията ни. Защото ни научиха да си траем. Въпреки лозунгите - ние си траем.